Традицията повелява:
Всъщност истината е, че според българската традиция роклята и воалът на булката трябва да са червени.
В Рим е имало специален закон, който е изисквал бяла рокля, за да бъде сватбата легална. Бялото, както и в днешно време, се е приемало за символ на непорочността и невинността. Така традицията се е разпространила и у нас.
- Историята на воала пък описва неговото предназначение не като още един красив аксесоар, а като символ, който предпазва булката от уроки. Затова и лицето на младоженката трябва да бъде покрито до самата церемония.
- Халките и първата целувка след обредния ритуал…
В миналото те са били символ на сключването на някакъв съюз, договор, пакт. Затова са се пренесли и в сватбения ритуал като потвърждение на брачния съюз. Нашата традиция повелява халката да се носи на безименния пръст на лявата ръка. Според древните гърци всички кръвоносни съдове от него отиват право към сърцето. А кръглата форма на халките изразява вечната любов.
- Мястото на булката да бъде от ляво…
В миналото булката е стояла задължително от лявата страна на младоженеца, за да може с дясната той да държи сабята си, с която да я брани при нужда. Смята се, че и по този начин – от ляво, тя е по-близо до сърцето на своя любим
В миналото всеки български празник е бил съпровождан от богата обредност. Българската народна сватба е едно от най-богатите на традиции и символика тържества. Някои от традициите са се запазили и до днес, други са леко изменени, а трети са се загубили изцяло в модерния начин на живот. Тук сме се спрели само на няколко от най-разпространените и спазвани обичаи, с които на кратко можете да обясните на роднини и приятели какво да правят, когато поне част от тях ви зададат неизменните въпроси:
Какво трябва да правим в деня на сватбата? От къде да тръгнем? Какво да носим? Какъв ще е сценария в ресторанта?
И така…
Пръв тръгва от дома си младоженецът с най-близките роднини и приятели и бъклица с ракия, украсена със здравец. Отива да вземе кумовете си, като пред тяхната къща се играе кумско хоро, всички хапват и пийват. След това сватбарите тръгват към булката. Кумата носи булчинския букет.
”Завладяване” дома на булката…
В дома на булката сватовете са в очакване. Те обаче не пускат роднините на младоженеца веднага. Той трябва да си плати, за да може да влезе. През това време булката е скрита в стая заедно с близки неомъжени приятелки, които затискат вратата. Младоженецът трябва да си намери булката и да напълни с пари нейната обувката, която уж и е голяма.
Той пълни, докато приятелките на булката не му кажат, че вече й е по мярка. След това го пускат в стаята заедно с кумовете и той обува обувката на бъдещата си съпруга. Кумата дава букета на булката и следват кратки наздравици.
Друг ритуал в дома на булката е закичването на цвете (естествено или изкуствено) на най-близките роднини (майки, бащи, братя, сестри) от булката. Останалите гости обикновено се закичват от шаферките.
Следва извеждането на булката от дома и от нейния баща. Майка й плисва вода пред тях и баща и я предава на кума, който е отговорен за младоженката до обредния дом.
Пред дома си булката играе и последното си моминско хоро.
Пристигане в ресторанта…
След като се настанят гостите, идва ред и на младоженците. Те влизат последни. На входа на ресторанта се опъва бяло платно, покрито с цветя, а в края му има менче с бяло и червено цветче на него. Младоженците минават по платното, където ги посреща свекървата и ги захранва с питка със сол и мед. После пият първата си наздравица като семейство заедно с кумовете. Шампанското се пие на екс и до дъно, за да се определи кой ще командва в новия дом.
На края на посрещането булката рита менчето, за да се види каква ще бъде първата рожба, в зависимост от това дали бялото или червеното цветче се изтърколи по-напред.
Речта на кума…
Дори да бъде кратка, тя е задължителна. С нея поздравява младото семейство и техните гости и…следва първият танц на младоженците.
В ресторанта идва и момент за разчупване на семейната погача, по която отново се определя, кой ще е глава на младото семейство. Булката и младоженецът застават с гръб един към друг, а кумът им подава погачата над главите. Смята се, че който отчупи по-голямото парче, той ще командва вкъщи.
Много популярен е и друг ритуал - даруване на кумовете. Двама избрани танцьори от двете фамилии – най-често шаферите, играят ръченица с подаръци пред кумовете. Даровете обикновено са малко прасенце, петел или погача, а по-осъвременено може да се направи с бутилка алкохол за кума и торта за кумата. Кумът и кумата трябва да надиграят танцьорите и да си откраднат подаръците или да платят за тях.
Традицията повелява по време на основното хранене булката и младоженецът да обиколят масите, да поздравят гостите и даполучат подаръците си.Добре е булката да води със себе си някой – обикновено шаферка, която да ги събира, докато тя и младоженецът вдигат наздравиците. На някои от съвременните сватби, младоженците приготвят маса в ресторанта, където още с влизането гостите да оставят предметните подаръци. А по време на своята обиколка за поздрави, младото семейство подарява на гостите малки сувенири за спомен.
В разгара на вечерта идва ред и на един изключително атрактивен католически обичай, навлязъл и в нашата култура. А именно – хвърлянето на букета и жартиера, за хващането на които се нареждат съответно неомъжените момичета и ергените. Поверието гласи, че който хване букета или жартиера, ще е следващият бракуван през годината.
Последният ритуал е разбира се рязането на сватбената торта. Тя символизира изобилието и плодовитостта, което се пожелава да сполети младото семейство. С първото парче трябва да се захранят младоженците един друг, а понякога пак следва надлъгване с хапката като символ за надмощие вкъщи. Следващото парче от тортата обикновено се дава на евентуални бъдещи младоженци.
Това са някои от основните ритуали, които се изпълняват на повечето сватбени тържества. В различни краища на България се изпълняват и много други - например хоро за определяне пола на първата рожба и т.н. Младоженците могат да изберат част от тях или да добавят свои. Традициите не са вече нещо задължително, но те са онова, което дава духа и чара на сватбеното тържество. |
